Седем грешки при наемане на хора

Беше слънчев уикенд в края на Юни, точно 25-ти. На 23-ти сестра ми имаше рожден ден, на който имаше юбилей. Тя ставаше на 10. Спомням си, когато на Великден (Април месец), тя дойде при мен с лист хартия и ми каза:„Бате, направила съм всичко! Ето това е списъкът с децата, на които трябва да изпратим покана. Предлагам да се залавяме за работа, защото няма време!“.  Цели два месеца преди рождения й ден! Невероятно е да виждаш как децата имат ентусиазъм и заразителна енергия за важните събития в живота.

Бяхме на една чудесна вила в покрайнините на Смолян. Около 15 човека. Част от хората се разхождаха из гора, а други се наслаждаваха на гледката от градинката пред сградата.

Аз, разбира се, нямах време нито за разходки, нито за наслада, камо ли пък да обърна внимание на сестра ми. Бях застанал в обичайната си поза пред лаптопа и трескаво говорех по телефона, цъках, организирах.

грешки при наемането на хора

За всички беше очевидно, че имам много работа и дори не се опитваха да ме заговарят. Нищо, че празнувахме рождения ден на сестра ми.

Тогава имах екип от 4 човека и макар да вървяхме напред, имахме нужда от още хора, за да разширим дейността си. На цялата тази какафония, реших, че ще е по-лесно, ако помоля някой друг да интервюира хората за мен. Аз само ще пусна обявата.

В следващите няколко реда, ще ви споделя, серията от грешки, които направих поради умора и липса на опит в подбора.

Грешка №1: За нормална позиция с 80% рутинна работа, не би следвало да имаш 2-4 часов тест, още на интервюто

 

Без значение от позицията, която се заема, винаги трябват отговорни и качествени кадри. Защото в бизнеса всяка грешка струва пари, а някои могат дори да бъдат фатални. Разбира се, исках да взема краткия път. Нали съм предприемач. „Сигурно има начин, да вземем най-качествените кандидати, без да отделим седмици за целта“ – мислех си аз. Опитът ми показа, че вероятно има такъв способ, но със сигурност не е да им даваш тест като за космонавти. След предварителен подбор, от 8 човека, на които беше изпратен тестът, само двама бяха започнали да го правят, като един от тях беше направил целия тест (даже беше верен). А другите седем?

Понеже имам известен опит с тези неща, бях напъхал линк за теста, чрез който виждах не само дали е отворен, а и от кои IP адреси е влизано, с кой браузър са били и т.н.

Всичките 8 човека бяха отворили теста. 7 от тях го игнорираха. Цели 87%! Впечатляващо!

„Нищо де, ще знам за следващия път“, казах си. Взех човекът, който беше направил теста. Изглеждаше интелигентен и разумен.

Грешка №2: Преди да назначаваш някой, трябва да имаш преки впечатления от него. Особено, ако лично ти ще работиш с него

 

След проведените интервюта от друг човек и резултата от теста, вече бях сигурен. Това е моя човек. И така, започнахме работа. Дистанционно разбира се. Структурата на организацията ни не позволява офис, а и като eCommerce продавачи, на кого му трябва офис изобщо?

Тя беше момиче на 27 години. Помоли ме, да й дам един ден отпуска още през първата седмица, тъй като сестра й има сватба. Нали съм бил служител и искам да съм по-добър от моите работодатели, разбира се, позволих й.

Всеки ден я обучавах от 15:00 ч. след обяд до 19:00 ч. Четири часа на ден. През другото време имаше задачи, които да свърши и да можем да обсъдим заедно впоследствие.

На втората седмица я нямаше един ден, защото нямаше интернет. Е, случва се, нали?

На третата седмица поиска да я няма половин ден, защото трябва да отиде до болницата за лека операцийка, с която да й махнат една малка киста от гърба. Аз, разбира се, й предложих цял ден да си почине. Първо отказа, но когато се върна от болницата – каза, че я боли и не може да работи.

Даже ми изпрати снимка, която не исках да виждам, ама уви. След това имаше усложение и я нямаше още 2 дни. А през останалото време беше леко неадекватна. Твърдеше, че е от лекарствата. Може би пък употребяваше наркотици, знам ли? Един от недостатъците да не сме в един офис е, че не виждаш кой-какво прави.
На 27ми Юли ми поиска заработеното, което обикновено плащаме по-късно. „Трябват ми за медикаментите“. Хора сме, нали? Не беше проблем да й преведа парите.

Казах й, че искам да се отнася по-сериозно към работата и да идва всички дни на работа през Август. Обеща ми. Преведох й 100% от заплата + 10% бонус, за да я стимулирам. Получи парите, благодари ми и … не се появи повече. Изчезна. Няма и следа от нея.

 

Грешка №3: Никога не превеждай изцяло заработената сума

 

Сега разбирам, когато бях служител, защо първата заплата ми се изплаща след два месеца, а не веднага на първия. Просто е. Тогава предизвестието винаги ще се спази. Или поне в повечето случаи.

Докато работехме заедно с това момиче, аз я обучавах на множество прости неща. Вероятно всеки средно интелегентен човек, след три до пет дни работа, ще започне да прави сам нещата с 90% успеваемост. В крайна сметка, задачите се повтарят и макар изглеждащи различно, се свеждат до една от десет категории. Впрочем, за десетте категории, написах матрица с ясни стъпки 1, 2, 3, 4, 5, 6 какво и как трябва да се провери и какво да се прави. За мен беше очевидно, че всеки грамотен, ще отвори и ще ги види. Не и тя. Дори правеше едни и същи грешки всеки ден, а често показваше незнание как се работи с търсачка. Търпеливо обяснявах всеки ден. Всеки ден по два пъти. Очаквах, че след 15-20 часа обучение все трябва да започне да се подобрява. Все още правеше грешки в между 60 и 80% от работата си. А за да я пусна да работи сама, ми трябва 95% да се справя самостоятелно и да помагаме с другите 5%. Все пак работата е лесна.

Грешка №4: Изхвърли излишната тежест

 

Няма как. Макар да ни беше напуснал един качествен човек от екипа и да имахме крещяща нужда от свежа сила, не биваше да продължавам да губя времето ни. Нито нейното, нито моето. На 14-я ден просто трябваше да й кажа, че не се получават нещата.

Обаче нали:

„Quitters never win, Winners never quit”

И си казах, „Не! Ще я науча! Сигурен съм, че ще намеря правилния подход към нея!“

Понякога просто не си струва усилието. Хората имаме навика да слагаме още и още усилия в неща, които не вървят, само и само, за да не започнем отначало. И това се отнася за всички неща, които не работят – връзките, приятелствата, бизнесите. Особено предприемачите винаги имаме усещането, че можем да оправим всичко.

Като ръководител на проект, осъзнавам, че за всички грешки, които въпросното момиче е направила, всъщност съм виновен аз. Това е причината да споделям как НЕ се прави и някои съвети, описани по-надолу.

 

Грешка №5: “Не плащам добри заплати, защото имам много пари. Имам много пари, защото плащам добри заплати” – Робърт Бош

 

Velizar 14

Друга известна поговорка за това е, че не можеш да ловиш маймуни с трици. Виждал съм много хора, да работят евтино и качествено. Виждал съм много хора да не могат да си вържат обувките, да получават солидни заплати (корпоративен живот, ах сладък живот). Това ме наведе на мисълта, че няма никаква корелация между качеството на служителя и заплатата. За това реших да плащам под средната за тази дейност заплата. Разбира се, бях се информирал, че има и хора, които работят на добро ниво с oще по-ниска заплата. Това не помогна в този случай.

За щастие, открих начин, чрез който да давам два пъти по-голяма заплата за същата позиция. Това ще направи мястото още по-атрактивно, като вместо с 34% под средната стойност на заплащане за сектора, ще плащаме с 30% повече.

И да, ще изискваме качество.

Грешка №6: Планирай ресурс за обучение

 

Когато започна работа последният член на екипажа, вече машината беше претоварена. И не от вчера. Спомням си последния път, преди юли, почивах последно месец март. Над 100 дни ежедневна работа, включително уикендите. Беше вече късно, аз бях претоварен. Взимах грешни решения, бях тотално извън баланс и непродуктивен. Е, поне вече знам границата си. Най-много 100 дни без почивка и сривам всичко.

Голямият обем работа + няколко часовите обяснения на ден, направиха нещата още по-лоши. „Евтината работна ръка“ всъщност ми излезе скъпо и прескъпо. Реализирахме няколко хиляди лева загуби, както от пропуснати ползи, така и от чисто технически грешки. Планирайте наемането и обучението на хора сериозно. Те са партньорите, които ще вдигнат бизнеса или ще го сринат.

Книгата „Drive”, която четох наскоро, ми даде по-добра представа за мотивацията на служителите и хората като цяло. В нея се описа как заплатата всъщност е важна до толкова, колкото да не мисли човека как „ще свърже двата края“ и да спре да се оглежда за „нещо по-добро“. Разбира се, множество други фактори оказват влияние. Повече за тях – в книгата. Препоръчвам я на всеки, който менажира хора по някакъв начин.

 

Грешка №7: Не наемай хора твърде рано

 

Ето и една друга грешка, която съм срещал в други бизнеси. Когато наемеш хора твърде рано, те се явяват т.н. fixed cost. И всеки месец, независимо дали начинанието е изкарало пари или не, те са там и ти си длъжен да им платиш.

Реално, аз бих наел хора, ако вече има работа за поне 3-4 часа на ден за позицията и се очаква покачване на обема. В този ред на мисли, аз бях закъснял вече с два месеца.

Работа

Ето някои отправни точки, които ще ви помогнат да намерите правилния човек за вас, в подходящото време:
1) Планирайте 2-4 седмици за процес на обучение и още толкова процес по пускане на обява, подбор и интервюта. Ако разбиете процеса по наемане на 1 час дневно, ще ви е по-леко.

2) Планирайте човек, който е свободен през деня в реално време да обяснява на новото попълнение.

3) Подгответе видеа, документи с процеси, които указват стъпка по стъпка, кое как се прави. Дайте на човека да ги разгледа и да задава въпроси.

4) Направете профил на подходящия кандидат – години, пол, къде живее, какво ще го мотивира.

5) Намерете начин, да осигурите заплащане над средното за сектора.

6) Намерете начин, да видите дали човекът се справя бързо. Трябва да имате отправна точка, за колко време „влиза“ в бизнеса и вече носи пари, чрез труда си. В Hewlett Packard навремето, един от добрите ми мениджъри сподели, че „отнема 6 месеца да започне истински да работи човек сам от външна организация и само 3, ако се премести от друг екип“. В малкия бизнес нещата стоят малко по-различно, но отново трябва да знаем, кога човекът „става“ и кога е по-подходящо да се смени.

7) Правилните хора ще вдигнат бизнеса ви нагоре, а грешните, ще го фалират. Старайте се да работите с умни хора.

А защо разказах историята за сестра ми и рождения ден ли? Защото каквото и да става, където и да сме, само когато сме щастливи, можем да бъдем успешни. Когато отдаваме време и енергия на хората, които ни обичат, ние всъщност ще се заредим за покоряване на нови върхове – както на съзнанието, така и в бизнеса. Защото семейството, в което сме родени и семейството, което сме избрали – нашите приятели, са ценен дар, който ни помага, подкрепя, обича и мотивира!

Ако тази статия ти е харесала, моля сподели я с приятели! 🙂

 

Поздрави,

Николай Чакъров

Онлайн Предприемач