Видях я да се приближава откъм другия край на стаята.

Пристъпи бавно към мен и ме гледаше в профил.

“Не спирай!” – пророни тя, заставайки пред мен, докато аз блажено подръпвах от наргилето си.

“Какво искаш да кажеш?” – зачудих се, смятайки, че има предвид да не спирам да пуша.

Точно в този момент от живота си много разсъждавах по въпроса за това какво трябва да даде един мъж на своите близки, на жената до себе си, на децата си, на света. И мисля, че знам отговора.

Но да започнем по-отдалеч. Във всеки мъж живеят две самоличности – тази на злодея и тази на героя.

Първата е разрушителната мъжка енергия. Мъжете, които са контролирани преобладаващо от тази енергия, са отговорни за повечето войни, блъскат се с теб в дискотеката, карат с 200 km/h на магистралата и ти свиркат, когато се забавиш с една секунда, преди да тръгнеш на зелено. Тези мъже са контролирани основно от егото си.

Но злодеят не се проявява само към останалите мъже. Той е този, който напива жените, за да спи с тях, бие съпругата си или я малтретира по друг вербален или физически начин, не полага дължимите грижи към децата си, за да създаде от тях личности, се отнася безотговорно към живота си.

Знаеш за какво говоря…

Наскоро прочетох, че в България има 1 милион жени, които са жертва на домашно насилие. Това е буквално всяка трета жена у нас. За това са отговорни именно мъже с преобладаващо присъствие на злодея у тях.

Да, това е тъмната страна на мъжете. Но нека не забравяме, че целият свят и ред – такъв, какъвто го познаваме, е изграден почти изцяло от мъже.

Това е именно другата мъжка енергия, която определям като съзидателна. Мъжете, при които тя преобладава, аз наричам героите.

Какво е да си героят?

Герой означава да си силен, но не да използваш тази сила, за да доминираш над другите, а за да направиш живота им по-добър по някакъв начин. Този мъж използва своята сила, за да създава, а не за да руши.

Или както казва Ларошфуко:

Никой не заслужава да бъде хвален за добротата си, ако няма сила да бъде и лош. Всяка друга доброта е най-често леност или немощ на волята.

Герой означава да държиш на думата си и приятелите ти да знаят, че могат да разчитат на теб не само за да си пиете питиетата заедно, но и когато стане напечено.

Герой означава да се грижиш за жената до себе си и за своите деца, за които да бъдеш примерът, които ще изгради достойни личности от тях. Ако не можеш да си герой за друг, бъди герой поне за тях. Никак не е малко!

Герой означава да държиш на думата си и да изпълняваш това, което казваш, без уговорки и увъртания.

Герой означава да си готов да приемеш критика и да се поучиш от нея.

Герой означава да си готов да рискуваш. А най-големият риск, който трябва да поемеш, е да рискуваш настоящата си идентичност, за да можеш да видиш какъв би могъл да бъдеш, защото всеки риск, който поемаме, променя и идентичността ни. Той ни помага да се развиваме и да вървим напред.

Герой означава да си готов да бъдеш глупак, защото няма мъж, който да е герой за някого, а в същото време да не е глупак или смешка за някого другиго. Да си герой за някого, винаги значи да си глупак за друг.

Да бъдеш герой, означава да приемаш недобронамерените хули.

Вярвам, че като цяло най-ценното, което може един мъж да даде на света, е своята съзидателна идентичност, която именно е изградила света такъв, какъвто е.

Най-доброто, което един мъж може да даде на света и на хората до себе си, е именно да бъде героят за тях.

И ако си мислиш, че аз, казвайки всичко това, винаги съм бил героят, се лъжеш.

Бил съм и злодеят. Разбира се, никога не съм си и помислял да посягам на жена, но да кажем, че съм имал повече его от необходимото. А безконтролното мъжко его води до тежки последици.

Та, какво ми каза момичето от онази вечер?

Каза ми следното:

С когото и да си говоря тази вечер, всеки казва, че си докоснал живота му по положителен начин, че си го вдъхновил за нещо, че си му помогнал в труден момент. Просто исках да ти кажа да не спираш и да продължиш да бъдеш това, което си.

Въпреки, че сега съм много по-осъзнат и избирам да съм героят, битката в мен продължава… Именно тази история ме провокира да напиша статия. И макар тя да е индикация, че героят в мен е победил за определен период, това никак не значи, че злодеят не дебне зад ъгъла, готов да ме сграбчи в лапите си.

Героят и злодеят живеят във всеки мъж и никой не е винаги герой или винаги злодей.

Кой обаче побеждава?

Нека ти разкажа една история!

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка.

Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.

Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

– И кой вълк побеждава?

– Този, който нахраниш, отговорил старият чероки.

Дали в теб ще победи героят или злодеят?

А ти кого храниш повече?

Velizar V