Да пробвам ли пак?

Седя си в офиса и се чудя дали да пиша на супер секси момиче, с което последно се видяхме преди седмица. Срещата тогава протече добре. Добре – в смисъл на средно добре.

Но не беше страхотно. Като цяло нямахме общи интереси и теми на разговор. Нямаше този силен connection, който ме кара да полудея по една жена. Всичко беше… прекалено обикновено.

“Брат, ще караме Бентлита” – това ми казва мой приятел, преди да започне да излага пред мен нов бизнес модел, който е измислил. Системата е доста добра. Определено има шанс да караме бентлита. Но това не е моята страст. Аз и сега правя доста неща, които не са, има ли нужда да добавям ново само защото ще ми донесе доста пари… но и доста нерви и проблеми, а и има финансов риск.

Смятам, че много от нас са се сблъсквали с такива проблеми. Да продължа напред или да се откажа. Да продължа ли да бутам нещо, което не ме excite-ва, или да се спра и да дам задна?

В такъв момент мозъкът, разбира се, започва да ни играе игрички, като в главите ни започват да звучат следните рационализации:

• Отказването не беше ли само за загубеняци?
• Аз загубеняк ли съм?
• В интернет пише никога да се не отказваш?
• Това е златна възможност и не мога да я пропусна…
• Това може да е възможността на живота ми, не мога да я отмина просто така…

Разбира се, мозъкът може да е прав от време на време, но в повечето случаи тези истории са си чист bullshit.

Всички сме имали много такива дилеми в живота си. Причината за това е огромният избор, който имат хората в днешно време – можеш да избираш между множество развлечения, хора, с които да си, професии и т.н.

А когато имаш избор, не можеш да правиш всичко и трябва да се примириш само с една част от нещата. Както знаеш, който прави всичко, в крайна сметка не прави нищо както трябва. С пълна сила важи фразата, че човек става като швейцарско ножче – прави всичко, но не много добре.

За щастие вече не ми се налага да съм в такива дилеми, защото открих много добро решение на такъв тип проблеми. Решение, което промени живота ми и ме направи много по-свободен.

Решението се нарича “hell yeah or no” или на български – “твърдо да или не”. Обяснявам – когато пред теб се изправи възможност, независимо дали е връзка, проект, работа или нещо друго, и не си 100% сигурен, че искаш да правиш това и че имаш възможност да го правиш, значи отговорът е “не”.

Тоест, в живота си трябва да преследваш само това, което смяташ за най-добро за теб в настоящия момент и можеш да си позволиш като време, и да кажеш “не” на всичко друго.

Независимо колко добри може да са другите възможности, отговорът е “не”. В този случай не трябва да попадаш в изкушението да гледаш назад и да страдаш за уж пропилените възможности. Гледането назад може да донесе само болка и страдание и никога не може да бъде причина за положителни промени в живота ти. Просто казваш и не продължаваш напред.

Това правило, разбира се, не важи само за бизнеса или работата, а може да се приложи и в много други области на живота. Например в dating-a. Ако не си “твърдо да” за определен човек, значи отговорът е не. И, ако се замислиш, защо въобще трябва да се примиряваш да бъдеш с някого, с когото не си excited да бъдеш? Защо трябва да се примиряваш с по-малко, отколкото заслужаваш?

Направо съм потресен колко много хора settle-ват за посредствени връзки, работи и проекти, на които никога не биха казали “hell yeah”.

Ако си такъв, ти сам каниш посредствеността в живота си, защото в момента, в който кажеш “да” на посредствена връзка, проект или работа, ти казваш “не” на всички други потенциални възможности, които ти предоставя животът.

Това се нарича opportunity cost и е цената, изразена в пропусната възможност, която плащаме, когато направим определен избор. Тоест, ако решим да сме с определен човек, ние затваряме вратите да бъдем с някой друг. Когато кажем “да” на определен бизнес проект, ние казваме “не” на всички други.

Ето защо, ако кажем “да” на нещо, то трябва да си заслужава. Защото в живота си можеш да кажеш “да” само на ограничен брой “неща”.

Никога не се примирявай с просто да, защото тези, които го правят, скоро се оказват женени/омъжени преди 30, с ипотечен кредит, който ще изплащат още 30 години и на гадна работа, която не могат да напуснат, защото вече имат дете и са “отговорни”.

Имаш само един живот – запълни го с неща и хора, за които би казал “hell yeah” и никога не страдай за пропилените възможности. Те са като автобуси – винаги идва следващ и рано или късно ще дойде този, който чакаш и който заслужаваш.

Или както казва Съмърсет Моъм “Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често получаваш именно него”. Това една от най-великите истини в живота.

Успех,

Велизар