Годината е 2016.
Искам да започна да снимам видеа и да създам свой собствен YouTube канал по 2 причини:
– искам да преодолея страха си да говоря пред камера (невероятен страх, казвам ти);
– и да доставям съдържанието от статиите си на хората, които повече обичат да гледат видео, отколкото да четат текст.
Дотук добре!
Можеше ли на момента да си поставя задача да заснема едно видео, да блокирам един час, да извадя телефона си и да направя 10 опита да го заснема, като накрая се получи някакъв резултат, който да не е супер зле?
Можех ли да повторя това упражнение няколко пъти и в крайна сметка да направя едно готово видео – макар не с невероятно качество – и все пак да го кача в канала и поставя началото, върху което след това да надграждам?
Можех!
Направих ли го?
Не!
Тръгнах по пътя на желанието да бъда перфектен.
Първо си поръчах професионална камера Canon, която струваше близо 2000 лв. Избирах я и чаках няколко седмици за нея.
После си купих професионален статив, за който чаках още няколко седмици. Нямаше как да снимам видеа, докато имах само камерата, защото как изобщо можеш да снимаш видеа, като камерата е сложена върху книги, например?
Аз перфектен ли съм или не?
Месец и нещо по-късно вече имах статива и камерата готови за екшън!
Но, оказа се, че нямам чисти ризи, а аз перфектен ли ще бъда, ако не съм с перфектно чиста риза и сако на първото заснемане.
Няколко дни по-късно вече имам чиста риза и сако.
Да, но в съседната стая на офиса ми (тогава си делях офис на Попа в София с трима други адвокати) едната от адвокатките имаше клиент и беше супер шумно.
Аз перфектен ли съм или какво?
Идва вечерта – тръгвам да снимам!
Оказва се обаче, че светлината не пада правилно и изглеждам доста тъмен, като тръгна да снимам.
Май пак ще трябва да отложа за утре, нали искам да съм перфектен.
Вече е утре.
8 часá съм в офиса и уж трябва да започна да снимам.
Обаче – изглеждам недоспал – а и този проклет косъм, който стърчи от вчерашното къпане, направо ме прави да изглеждам смешен.
Няма да е днес.
(Kакво исках да направя)
Идва следващият ден и вече си мисля, че няма какво да ме спре.
Снимам една част от видеото, след което се запъвам на една от думите и спирам. Отивам да видя как седя пред камерата и да гледам това, което вече е записано.
О, ужас!
Фонът е ужасен.
Тази жълта стена зад мен няма да свърши работа – изглежда ужасно и ще убие перфектността, за която вече направих толкова тъпотии да си осигуря, че не мога да прежаля с лека ръка.
Купувам фон от английския Amazon.
Професионален… На висока цена!
Фонът пристига след няколко седмици и се оказва, че е един обикновен чаршаф, но поне мога да кажа, че това е най-скъпият чаршаф, който някога съм притежавал.
Сега идва следващият проблем – чаршафът не може да се закачи!
Просто няма за какво на голата стена. Това вече преля чашата на търпимостта ми, но познайте дали подходих по правилния начин, описан по-горе?
Не!
Просто се отказах и в следващите 2 години гледах как другите правят видеа и се ядосвах, повтаряйки си, че това не е за мен и че вече съм пробвал, и не се е получило.
Няма да те лъжа – това ме караше да се чувствам като провал и беше ужасно.
Представяш ли си – фактът, че се “провалих”, ме накара да вярвам, че правенето на видеа не е за мен.
Сигурен съм, че чувството е познато на много читатели.
Това, което реално се случи обаче беше, че аз просто не седнах да помисля как възможно най-лесно и бързо да започна. Просто се втурнах да търся най-перфектния начин и това в крайна сметка ми донесе чувството за провал.
Въртим лентата 2 години напред към настоящия момент, в който аз вече имам канал в YouTube:
Ако не си се абонирал сега е времето да го направиш, непрекъснато качвам ново полезно съдържание – цъкни тук.
Как го започнах?
Купих си статив за телефон от AliExpress, с който мога да регулирам височината и приближеността на телефона до лицето си. Започнах да записвам с предната камера на телефона си – iPhone X, която записва HD.
(Kакво в крайна сметка ми свърши работа)
Това е!
Вече не страдам от желанието да бъда с перфектен фон, риза или прическа.
За мен вече е по-важно да започна, отколкото да бъда перфектен!
Или както казва един умен човек:
Всичко, което си заслужава да бъде направено, си заслужава да бъде направено лошо поне в началото!
Между другото, първото ми видео е ужасно:
Дори ужасно е мека дума за това (виж го и се позабавлявай, гарантирам ти, че лекува всяко настроение).
Нарочно не го трия, за да мога след време да видя откъде съм тръгнал!
И нещо още по-интересно – нещата, които мислех, че ще отблъснат хората, а именно несупер доброто видео и аудио, лошата ми прическа, кофти фонът – са именно нещата, които много се харесват на хората.
Факт е – много хора ми пишат, че харесват естествеността, с която правя видеата си!
Направо не можех да повярвам, но когато получих над 50 съобщения, които ми казват едно и също нещо, вече започнах да разбирам, че е истина.
Сега вече, след като съм започнал и съм набрал инерция, мога да започна да мисля за оптимизация на процеса, например да говоря по-уверено, да не мърдам толкова и т.н., докато накрая не стана наистина доволен от това, което правя (което не знам кога ще стане с моята взискателност).
Но в никакъв случай, както вече казах, не бива да се фокусираш върху оптимизацията в началото, защото само ще изпаднеш в състояние на парализа и няма да можеш да започнеш.
Или както казва създаделят на LinkedIn Райд Хофман:
Ако не си засрамен от първия си продукт, значи го пускаш прекалено късно!
И в обобщение – отне ми 3 години, за да мога да се преборя със себе си и да започна да правя видеа, а в крайна сметка се оказа, че това, от което най-много съм се притеснявал, се харесва на хората и не е проблемът, който съм си мислел, че е.
Не е ли странно?
Хората (както виждаш, включително и аз) обичат да чакат, докато всичко е перфектно, за да започнат да преследват мечтите си.
Така само отлагаме изпълнението на това, което наистина си заслужава.
Желанието да бъдеш перфектен произхожда от страха.
Страхът, че няма да получиш одобрението на околните, страхът, че ще те отхвърлят, страхът, че ще ти се подиграват и ще те сметнат за провал.
Иронията е, че като се пазиш прекалено много от провала, ти често започваш да се имаш за провал.
Рядко през живота ми съм се чувствал толкова недостатъчен, въпреки че сам се опитвах да се скрия от себе си:
Зад маската, че “това не е за мен”.
Според мен желанието да бъдеш перфектен е убило повече мечти от всичко друго – ето защо го наричам убиецът на мечти!
Ще ти кажа само едно нещо в заключение – ако отлагаш преследването на мечтите си, се обзалагам, че след време – може да бъде след 5, 10, 20 години, горчиво ще съжаляваш, че си отлагал, а не си го направил.
Не отлагай живота си заради илюзьорен страх от отхвърляне.
Започни с каквото имаш и се старай да надграждаш в бъдеще!
Забрави перфектното.
Движението е новото перфектно.
Just do it!
Velizar V
И още нещо!
Както разбра по-горе, от скоро започнах да снимам и видеа по статиите ми. Дълго време се канех да го направя и все отлагах, но отсега нататък смятам да заснемам по едно кратко видео към всяка статия (или поне към повечето).
Ако видеото ти допадне, абонирай се за канала ми 🙂
