Аз имам едно правило в бизнеса (и, ако ми четеш статиите, го знаеш) – винаги следвам утъпканите пътеки на някой друг преди мен. Тоест, знам какво да правя предварително и не оставям много място за догадки.

Точно обратното е с щастието. Тук, за мое съжаление, не съм следвал утъпкани пътеки и мога да кажа, че съм изстрадал всеки един урок. Може би затова считам последните за толкова ценни.

В живота си съм припознавал щастието в много неща. Най-вече в парите. И, да, парите са щастие. Щастие е да можеш да помогнеш с пари на майка си, когато тя има нужда, щастие е да можеш да си купиш готини дрехи и кола, щастие е да можеш да си позволиш всичко, което искаш.

Проблемът с това щастие е, че то прекалено преходно. Ще ти дам един пример – когато нямах кола си мислех, че когато си купя кола ще съм щастлив дългосрочно. Вече си представях как се возя по цяла вечер, без да спирам и как живея безгрижен живот изпълнен с пътувания.

Е, взех си колата, за която мечтаех. И се оказа, че това, което съм си представял, никак не е така. Да, първия месец се убих от бясно каране, състезания по светофарите (все пак имам 280 коня) и возене. Но след месец вече ми беше все тая дали имам 280 коня или 80. Престанах да имам страст към тази кога и тя се превърна в една обикновена придобивка за мен.

Един от проблемите в нашето мислене е, че ние си представяме щастието като дестинация, а не като пътешествие. А дестинацията никога не може да донесе дългосрочно щастие. Ако мога да цитирам себе си:

Дестинацията или целта, която искаш да постигнеш, е наградата, която получаваш за любовта, която имаш към пътят.

Аз лично винаги съм искал да бъда DJ. Като Tiesto. Или Armin. Да пълня големи зали с хора и всички да се разбиват на моята музика. Но имам един проблем – аз не обичам да правя музика. Никак. Тоест аз съм влюбен в резултата, а не в процеса, който ще ме доведе до този резултат. А това е рецепта за нещастие, която много хора си предписват.

Ралф Уалдо Емерсон има едни страхотен цитат:

Дори да обърнеш света в търсене на красивото, не го ли носиш в себе си, не ще го откриеш.

Същото може да се каже и за щастието. Не го ли носиш в себе си, нищо от външния свят не може да ти го донесе. Поне не дългосрочно.

Е, как да донесеш щастието в живота си? Думата е само една – фокус. Ако се фокусираш върху това, което нямаш, никога няма да си щастлив. Ето защо винаги следва да се фокусираш върху това, което имаш. Ако четеш тази статия, то вероятно никак не е малко и една голяма част от човечеството би искала да е на твое място. Разрови се малко и виж колко много хора живеят в глад и мизерия. Ето защо щастието е фокус и благодарност върху това, което вече имаш. Щастието е фокус върху процеса, защото процеса е това, което имаш в момента!

Ето и няколко практически неща, които можеш да правиш, за да се настроиш на правилна вълна:

• Пиши си всяка вечер 3 неща, за които си благодарен. Това ще ти помогне да смениш фокуса си
• Нарочи някой от предметите, който носиш като “предмет на щастието”. Всеки път, когато го погледнеш, просто се усмихвай! Моля те само този предмет да НЕ е телефонът ти.
• Казвай на един човек на седмица колко много значи той за теб.

Това е! Прави само тези 3 неща и съвсем скоро ще забележиш значителна промяна в нивото си на щастие!

И не забравяй – не е лошо да преследваме цели, но никога не трябва да отлагаме щастието си до момента, в който постигнем целта. Щастието е пътят, а постигането на целта е наградата, която получаваш, ако обичаш своя път. Не защото е идеален, а просто защото Е!

Успех!

Велизар

И още нещо! 

От скоро започнах да снимам и видеа по статиите ми. Дълго време се канех да го направя и все отлагах, но отсега нататък смятам да заснемам по едно кратко видео към всяка статия (или поне към повечето).

Ако видеото ти допадне, абонирай се за канала ми 🙂