Силата на самотата

Чакам автобус 94 на спирката на Евлоги Георгиев. Последният минава в 23:15. Толкова съм уморен, че едва виждам перфоратора, за да си надупча билета.

Но това не е нещото, което ме притеснява най-много. Всъщност умората и много работа никога не са били нещо, което може да ме изкара извън равновесие.

Това, което може да го направи обаче, е самотата. Поне тогава – преди около година и половина – две, можеше.

Проблемът беше, че бях сам буквално по цял ден – ставах сам, отивах в офиса си точно срещу Попа, седях цял ден там сам и после се прибирах сам с някой от последните автобуси 94.  

През цялото време съм сам – няма с кога да си кажа дори една дума!

Тогава това ме влудяваше. Мисля, че дори подсъзнателно се опитвах да компенсирам самотата си с много работа, която незнайно откъде винаги си намирах.

И така си живеех самотен ден след ден. Докато… един ден не ми дойде прозрението (не помня точно как стана), че това е просто един период от живота ми и трябва да се постарая да взема най-доброто от него.

Запитах се как да взема най-доброто, отговорих си и започнах да прилагам разбиранията и прозренията, които ми дойдоха.

Това беше, както казах, преди около година и половина – две. Сега всичко е различно, но определено мога да кажа, че съм благодарен за този период.

И не –  в никакъв случай не предпочитам трайно да съм сам. Напротив – предпочитам да съм сред хора. Но това не пречи да си запазя ценните уроци, които научих тогава.

А най-важният от тях за мен е, че научих, че самотата никак не е толкова лоша.  

Научих се, че не е толкова страшно да отидеш сам на ресторант или на кино.

Научих до колко важни прозрения можеш да достигнеш, когато си сам със себе си и не си хванат в клопката на непрекъснатите излизания и срещи, а просто седиш и мислиш.

И най-важното – научих, че не можеш да бъдеш истински щастлив с някой друг, ако не можеш да си щастлив сам със себе си.

Ето защо аз не търся “половинка”. Търся цял човек. Нямам нужда от някой, който да ме допълва, защото аз и сам се чувствам цялостен.

Или както винаги съм казвал – истинското щастие между двама души е възможно само когато те биха могли да бъдат щастливи и един без друг.

И да – знам, че Холивудските филми не ти продават точно тази идея и знам, че много хора ще я отхвърлят, но поне помисли върху нея, преди да я зачеркнеш.

Защо ти казвам всичко това? Ако в момента се чувстваш самотен, превърни това в сила. Знай, че това е просто период.

Период, чиято цел е да те направи човекът, който трябва да бъдеш. Запитай се как би могъл да имаш полза от този период, какво би могъл да научиш от него и какво би могъл да промениш в себе си, което да ти служи дългосрочно.

И по дяволите, ходи сам на този ресторант или кино! Няма да боли, обещавам, дори може да бъде много приятно. 🙂

Научи се да бъдеш цялостен сам. Защото, ако не го направиш, си обречен да разчиташ на някой друг да те допълва, а това означава до голяма степен да поставиш своето щастие в чужди ръце!

Ако винаги разчиташ на някой друг да те направи “завършен”, ти каниш нещастието в живота си.

И понякога то се отзовава на поканата.

 

Успех!

Velizar V

Онлайн Предприемач, Блогър, Инвеститор, Автор - #1 книга за ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИ в България

Site Footer