Безценният урок, който научих от тренировките

Преди време имах едно интересно преживяване на площадката за street fitness, което ми даде безценен урок за ограничаващите вярвания. Той беше толкова важен, че го помня и до днес!

За който не знае – street fitness – това са набирания, кофички, лицеви, и други. Въобще тренировки на открито и със собствено тегло.

Та, ходих и си тренирах на street fitness площадката в Дианабад. Там се запознах с едно момче, с което започнахме да тренираме заедно. Така да се каже, станахме workout buddies (както му се вика на английски).

 

Безценен урок от тренировките
Един ден обаче нещо странно се случи. Докато си тренирах, той се приближи до мен и ме попита дали ме боли ръката, или дали съм контузен.

Аз му казах, че не съм, тъй като се чувствах перфектно. Той беше доста учуден, че не съм контузен.

Попита ме как така тогава мога да правя 200 набирания на тренировка (100 от които с 8 килограма тежест на мен), а само около 20 кофички.

И аз му отговорих, че кофичките са много по-трудни от набиранията. Бях изключително убеден, че е така, защото никога не съм могъл да правя много кофички, но набиранията ми бяха супер лесни (оставям настрана факта, че тогава тренирах професионално плуване и бях в супер форма).

Той много се изненада от отговора ми. След това ми обясни, че всъщност е обратното – кофичките били в пъти по-лесни от набиранията и не познавал човек, който можел да прави повече от вторите.

Аз не му повярвах. Вярването, че кофичките са супер трудни, се беше закотвило дълбоко в мен и не ме пускаше.

Реших да наблюдавам хората, които тренират, през следващите няколко дни, за да мога да си докажа емпирично, че кофичките са по-лесни.

За няколко дни напълно се убедих, че един обикновен трениращ може да направи минимум 3 пъти повече кофички от набирания.

И това, което най-много ме изненада – в момента, в който емпирично си доказах, че кофичките са по-лесни, аз започнах да правя много повече такива, отколкото правех преди.

Оказа се, че проблемът в този случай (както и в много други случаи) е бил в главата ми. Замислих се от къде идва това вярване. Оказа се, че аз винаги съм смятал набиранията за по-лесни, защото татко ми ми беше монтирал лост вкъщи в Кюстендил и още от малък “висях” на него и правех всякакви неща.

Ето как, по несъзнателен начин, ми се беше оформило някакво вярване, което ми пречеше да достигна потенциала си – тоест Ограничаващо Вярване.

Интересното е, че аз никога не си зададох въпроса дали това вярване ми пречи, или ми помага, и как мога да го преодолея. И най-вече – не се запитах дали това вярване отговаря на истината.

Дали просто не съм решил така след един бегъл опит да правя кофички.

За да намериш ограничаващите си вярвания, приготви се за доста работа и мислене (най-добре това да стане върху лист хартия).

За да преодолееш вярване, което вече не ти служи, най-добрият начин е да си докажеш по един емпиричен начин, че то не е истина. А емпиричното доказване според моя опит става само действие.

Тоест, ако искаш да си докажеш, че ако отидеш при мацка в бар и тя те отреже, светът няма да свърши, просто отиди.

Не стой на мястото си, убеждавайки се, че светът няма да свърши. Това няма да проработи.

Това се отнася до всяка област на живота.

А аз? Аз отивам да правя кофички. Не можеш да си представиш колко са ми лесни 🙂

Успех!

Velizar V

 


 

И още нещо! 

От скоро започнах да снимам и видеа по статиите ми. Дълго време се каних да го направя и все отлагах, но отсега нататък смятам да заснемам по едно кратко видео към всяка статия (или поне към повечето).

Ако видеото ти допадне, абонирай се за канала ми 🙂


Онлайн Предприемач, Блогър, Инвеститор, Автор - #1 книга за ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИ в България

Site Footer